Китаро, моята обич бе обич безбрежна
Автор – Величка Николова – Литатру1 (посветено)

(Старо стихотворение, но с лека редакция и
добавка на строфа и половина.
Направила съм поправка и добавка
и в първообраза му.)


Моята обич бе обич безбрежна,
но когато попадна в тъма,
тя не беше красива и нежна,
ами просто бе гробна мъгла.

Моят стих е белязан от слънце.
Щом запее е весел, лъчист.
Но заплаче ли мъничко зрънце -
и той плаче с тъжни лъчи.

Моята горест е горест двуяка.
Уж копнежна, но все ме мори,
а душата ми морна, но яка,
се преборва, но пак ме гори.

Но защо ли стихът ми сиротен,
вече пее с тъжни искри?
Аз в мъглата съм облак самотен,
а в душата ми преспа се скри.

Ех, китаро, знам, ти ме разбираш,
късаш нежните струни от страст.
Но когато любов не намираш,
тихо плачеш и хлипаш без глас!

Но, когато любов не намирам
тихо плачем и двете без глас…

Ех, китаро, китаро, китаро,
нека пеем горчиво и с глас!
Може би горестта ще премине,
Нова обич ще дойде при нас.
Може би горестта ще премине,
може би, може би...
Надали.


България, София

Обич и мъка, в различни времена, заедно в стиховете!?
Коя ще вземе връх?
Сигурен съм, че обичта!

...........................................................................................................................
Благодаря за прочита и коментара!
Нека пролетта донесе още повече успехи, здраве и щастие на добрите хора. Те са тези, на които се крепи светът и благодарение на които светът ще оцелее. С уважение! Лита

Много ме развълнува написаното, Вили.
Споделяш с китарата, но сякаш искаш да те чуе специален човек.
Написах ти "Може би...", а всъщност ти пожелавам горестта да стихне и нова обич да дойде при теб!

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Спомням си, че когато дойдох в този блог
ти идваше много рядко и не можахме да се опознаем.
От доста време и аз идвам рядко,
но започнах да си налагам да съм сред хора, защото
общуването ме въвежда в живота.
Аз съм ти много благодарна, че ме посети и поткрепи душата ми.
И да, покойният ми съпруг беше
мъж за подражание и толерантност.
Свикнала бях да имам човек до себе си,
когото да обгрижвам, и да обичам и който да ме обича.
Сега е различно. И понеже природата не търпи празни пространства,
в празнотата от неговата липса се е настанила трайно тъгата.
Май няма отЪрване от нея...
Трогната съм от чувствения ти коментар.
Приеми благодарността
и уважението ми. От сърце са!
Хубава нощ!
Литатру

Най-искрени съболезнования за скъпата ти загуба!
Не знаех.
Може би коментарът ми щеше да е по-различен.
Може би щях да ти напиша да правиш неща, които умееш най-добре - да рисуваш и да пишеш. Може и други неща,за които не знам.
Спомням си почти всичко, което сме си "говорели" преди години.
После започнах да влизам все по-рядко. Влизам всеки ден и гласувам за избраните от мен блогове.
Всеки глас е моето "Здравей, как си? Днес сме пак заедно!"
Пожелавам на теб, на всички приятели и на себе си:) да сме здрави и да се поздравяваме:).
Спокойна и хубава вечер!

Мила Лита, всичко има в твоето стихотворение - като в живота. А животът наистина не търпи празни пространства - закон на природата. Чудесно е, че тази ужасяваща празнина в душата ти си решила да запълваш с човешко общуване и за наша радост - с изкуство.
Ние, всички твои приятели, сме с тебе. Бъди позитивна и ведра в настъпващите пролетни дни, споделяй мига с душеприказчицата китара, с вълшебните твои четки и бои, с нежния стих - и вярвай! Някои неща просто не могат да отминат във времето, остават си вечни. Такива са обичта и благодарността, че някога нещо си имал, че си го изживял щастливо. Впрочем природата има и друг един закон - за цикличната повторяемост. Вярвай!
Прегръщам те с обич, приятелко!

Много красив стих с крилати думи!

----------------------------------------------------------------------------------------------------
Катан, народът е казал, че „ДУМА ДУПКА НЕ ПРАВИ"

а според мен:
ДУМА - УБИВА; ДУМА - ЛЕКУВА" и още:

ОТРОВЕН ЛИ МУ Е ЕЗИКЪТ - ЗМИЯ Е, АКО Е С БЛАГ ЕЗИК - ЛЕЧИТЕЛ Е.

И знаеш ли, че в този блог има хора, които
щом като ги поопознаеш - ги обикваш.
Дано да няма и от другите хора - като ги поопознаеш - ги намразваш заради отровния им език.

Ти ми помагаш в момента. Много!

Сладки сънища!

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Много се радвам се, че сте тук, че прочетохте и че коментирахте!

Сладки сънища!

Благодаря ти от сърце за топлите думи,
за положителния коментар
и за това, че ме уважи с посещението си.

И на теб ти желая сладки сънища, и приятелски прегръдки!