ЗИМАТА И ГЛАДЪТ

 

Добро утро, земя, с побеляла снага,

със кожуси от бели къдели,

със калпак от козляк и със шал от мъгла,

с ръкавици от зайчета бели.

 

Съска северен студ и в едно със снега

трупа тонове лед във реките.

На поляната все още диша следа

на сърничка, що дебне ловците.

 

Край огнището с пепел – зъби трака гладът.

Гърбав старец във такт му приглася

и запалва с кибрита – от оградата прът,

а на внучето хлебец принася.

 

А на вън си лудее този стар северняк.

Ще пребъде и пак ще дивее.

Той не знае, че някъде беден чиляк,

с малко внуче – не ще доживее!

9.2.2017 г. 10:18 ч., Литатру

 

Природата си върши работата, гладът – също! – Литатру

 

Ура! – за Световните: 

ред и справедливост, вследствие на което народите "благодентстват!"

Литатру

( Снимката е от Фейсбук )

Много силна картина - разгърната, емоционална, затрогваща - и ужасяваща с черните си краски на студ, глад и безнадеждност. Поздрави, скъпа Литатру!

https://www.youtube.com/watch?v=dffEeuUq0HI

Въздействаща творба.
Зима и глад - ужасна комбинация.

Поздравления, Литатру!

Най-вероятно и картината накрая е твоя - абсолютно допълва написаното и е в унисон с твоя стил на изразяване .
Адмирации.

.............
Прегръдки!
Литатру

.........................................................................................................
Това е най- впечатлилата ме приказка...
Лошото е, че клипчето не се отвори, а и нямаше звук.
Прегръдки!
Литатру

......................................................
Прегръдки!
Литатру

Наистина много действена картина !

............................................................
Само сихото е моя творба, а картината мога да я нарисувам евентуално, ако намеря време, някой ден... :)
Поздрави - Литатру!