ЩУРЧЕТО И ЛИТАТРУ

Автор: Величка Богданова — Литатру


Нощта се е свила – досущ като мен.
Луната с рога я пробожда.
А вътре в сърцето ми – стон вледенен,
напира навън да прохожда.
Щурче ме развлича с концерти от Бах.
Но болката - зла, невидима,
в душа ми примряла се гърчи от страх,
че вече не съм ти любима.

Свири, пей безспирно, любимо щурче!
Просторът със струни раздирай!
Светкавици пращай при мен, само че

и ти – от любов не умирай!


Величка (Литатру)