Усмихвай се, приятелю


Някой казал е веч`: - Отиди надалеч -
любовта ще забравиш!
Но дали е така? Но дали е така?!
Ти, какво ще добавиш?

Аз вървя с есента, аз вървя с есента
и усмихвам се вече.
Вейка свири с уста, а до мен -
есента ми дарява елече.

- Ще ти трябва елек във живота - нелек.
Нека той да те топли.
- Аз не искам елек! Любовта е мой лек.
Тя ще спре моите вопли.

Любовта, любовта, но къде ли е тя?!
Кой ли, кой ще ми каже?!
Тя е в клонче до мен, тя е в пролетен ден,
тя е в зимата даже!

Пей, приятелю, пей - този нежен рефрен
и усмихвай се вече.
Пей, приятелю, пей... Любов има и в мен,
не отивай далече.

Пей, приятелю, пей... Любов има и в мен,
не търси надалече, не търси надалече, не търси...
Ех, обичай ме вече!
;)
Величка


*  "Воденицата" - худ. Литатру (платно, масло, шпакла)

Като песен звучи! Много е хубаво!
Поздравление! Радвам се, че отново си тук, Вили!:)

.....
Благодаря за топлите думи.
Да, писала съм го за песен. :)
Лека нощ!

Наистина стиховете ти сами се пеят - не им трябва музика, носят я в себе си!:))) А това усещане за лекота и песенност идва сигурно от любовта. И си права - защо да търсим любов надалеч, тя е близо до нас, тя е в нас - в усмивката ни, в радостта от живота.
Страхотни, зареждащи стихове! Както и картината. Познавам я - видях я веднъж в друг твой постинг и няма да я забравя. Може би заради пищността и разточителството на добра енергия. Тя просто струи от платното и някак си измества внушението за есенна багра, надгражда го и го превръща в утвърждение на светлото, жизнерадостно начало през всички сезони - както хубаво си го казала в стиховете - една щедра усмивка на красота и любов в тази причудлива човешка воденица, наречена живот. Много, много ми харесват и картината, и стиховете ти!
Поздравления, Литатру!

Много е хубаво- браво,развълнува ме!

.........................
Драга donchevav,
Аз съм трогната от хубавия коментар за стиховете и картините ми.

Радост за мен е да докосвам сърцата и да вълнувам душите - с моите скромни творби.
Сега е към полунощ, но в близките дни ще намеря време да посетя твоята поетична къщичка, за да се насладя на прекрасните ти стихове.

Спокойна нощ, Вени!

......

Радвам се, че четеш стиховете ми, а вълнението ти идва от поетичната ти душа.
Не всеки обича да чете стихове и да ходи на изложби (казват, че не разбират от поезия или от картини)
Благодаря за коментара!
Лека нощ!