Аз те очаквах, любими, ти не ми писа дори!
Вятърът тих ме помилва, моето тяло обви…

Аз те очаквах, любими! Ти не ми звънна дори.
Синя луна ме прегърна – моята тъга разведри…

Аз те очаквах, любими! Пролетен цвят ме плени.
Слънцето жарко лудува в моите черни очи…

Аз те очаквах, любими! Чакано лято дойде.
Морска вълна ме вълнува! Моето сърце ми превзе…

Аз те очаквах, любими! Минаха нощи и дни…
С друг любовта си споделям и не те чакам. Прости!



9.5.2018 г. 12:35 ч.
Литатру
---------
Снимка - на Литатру ( Драгалевският манастир, 2018 г., на имения ми ден - Великден ) 

© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2018
Свидетелство ISBN №118050904236

Понякога очакване му е майката. :)
Но всяко очакване е съпроводено с тръпка. А тя е нещо страхотно. :)

-----------------------------------------
Привет, Кортане! ;) Знам всичко... :)
Не се въздържа, няма злоба в теб (все пак!) :)
Поздрави - Литатру!

То се чака до време.

----------------------------
:)

Това ми прозвуча доста... мъжко! :))))
Само не ми казвай, че си повярвала на някои вменявания тук и ме мислиш за профил на... един мисля наш общ харесван... нехранимайко :)))

Само комунистите искат да ги чакаме с векове, за да се убедим, че идеологията е примамлива, но... не става. :):):)))))
Любовта е нещо, което в онази 'и същност, себеотдаването, си позабравил вече. :):)))

-----------------------------
"Виж ми окото!" ;)
Лита

Само комунистите искат да ги чакаме с векове, за да се убедим, че идеологията е примамлива, но... не става. :):):)))))
Любовта е нещо, което в онази 'и същност, себеотдаването, си позабравил вече. :):)))[/quote
---------------------------
Кортан а, отговарям ти аз, защото "теренът е мой": Красимир е добър човек (имам си наблюдения) Дори е милостив, но няма да ме принуждаваш да го доказвам, защото с примера ще обидя друг човек, който е непричом). Освен това е възпитан, нищо че залита към политическа крайност. Аз уважавам и ценя човека у него, а не комуниста и наистина - не ми е приятно да го безпокоиш в "блога". Освен това - трябва да сме толерантни към толерантните с нас и обратното. ТОЙ Е ТОЛЕРАНТЕН КЪМ ВСИЧКИ! Не ми се сърди, моля! А любовта (чувството, стремежът, надеждата за любов са едни и същи и на 20 и на 100 г. Само моженето е малко различно). "Дано да поживеем, та да видим". Възрастта (от 50 г. нагоре - не е порок, а предимство. Съдя по себе си и не се срамувам от възрастта си. Бих се срамувала от простотията, наглостта и глупостта. Дано тези пороци не споходят мен и хората около мен, и особено - политиците, защото от тях зависи общото ни благоденствие, което са ни обещали, но все още не са ни го дали - нито комун., нито герберите ;) Дано не ми се обидиш пак, че на теб ти минава по- бавно, отколкото на мен ;) Хубав ден, S

Много харесах този твой лиричен и мелодичен стих.
Финалът е оптимистичен и внушава идеята, че никой в любовта не е незаменим.
Благодаря ти!

----------------------------------------------------
Мила Кати, права си!
Животът лети... Всичко се променя - малко, по малко, а времето размива образа на любимия в съзнанието, появяват се нови и необходими за човек вълнения: от полъх на вятър, от поглед към омайна луна, от нежна като ласка вълна и... от съблазън на мъж, който ѝ предлага така необходимата за самотната душа любов. Природата си иска своето и го получава, срещайки тези две самотни души...
Животът продължава, но вече не в едно почти безкрайно очакване, а с една сигурна любов.
Хубава вечер!
Литатру :)

Сега те съзрях. И страхотна снимка.

---------------------------------------
:)

И емоции !
Поздрави, Вили !