Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
17.04.2018 08:21 -
Крилата приказка
Ще Ви разкажа приказка - крилата - за папагал с крила, но без пера:
Живял си папагалът от години, в голяма клетка с тънки железца.
Живял си и се радвал на внимание - от хора със добрички уж сърца.
Дарявали му лакомства и семки, но той мечтаел... да политне над света.
Понеже бил интелигентна птица, изучил азбуката ни до край
и даже се научил да говори, но най се справял с кучешкия лай.
Когато се покажела луната – от смуглата гора се чувал вой
и папагалът пърхал със крилата (безпомощно) - във клетката – конвой.
Додеяло на тази умна птица. Отказал се от всякаква храна.
Дори не клюцал вече вкусна пица, не лизвал нито капчица вода.
Стопанинът напразно го подканял, предлагал най- отбраните зрънца,
но папагалът нервно обикалял - в своята клетка с тънки железца…
Един ден аз му заговорих нежно, но той обърна гръб. Превит на две
започна да скубе перца метежно… накрая му останаха сал две.
Погледна ме с тъга и каза тихо: - Отскубна ли и тях – тук ще умра.
Днес твърдо искам свободата своя и в моята страна да отлетя!
И аз отворих неговата клетка, а слънцето от щастие засия,
небето го дари със шал от плетка, зеленото в гората – зашумя.
А папагалът скочи на стобора. Опита се да литне… Не можа!
Повторно се опита, но… напразно! Как би могъл да литне с две пера?!
Тих вятър ги помилва без притворство, а папагалът радостно запя…
И после се наведе и с упорство – отскубна и последните пера!
Литатру
© Copyright: Величка Николова -Литатру, 2018
Свидет. №118041608767
Живял си папагалът от години, в голяма клетка с тънки железца.
Живял си и се радвал на внимание - от хора със добрички уж сърца.
Дарявали му лакомства и семки, но той мечтаел... да политне над света.
Понеже бил интелигентна птица, изучил азбуката ни до край
и даже се научил да говори, но най се справял с кучешкия лай.
Когато се покажела луната – от смуглата гора се чувал вой
и папагалът пърхал със крилата (безпомощно) - във клетката – конвой.
Додеяло на тази умна птица. Отказал се от всякаква храна.
Дори не клюцал вече вкусна пица, не лизвал нито капчица вода.
Стопанинът напразно го подканял, предлагал най- отбраните зрънца,
но папагалът нервно обикалял - в своята клетка с тънки железца…
Един ден аз му заговорих нежно, но той обърна гръб. Превит на две
започна да скубе перца метежно… накрая му останаха сал две.
Погледна ме с тъга и каза тихо: - Отскубна ли и тях – тук ще умра.
Днес твърдо искам свободата своя и в моята страна да отлетя!
И аз отворих неговата клетка, а слънцето от щастие засия,
небето го дари със шал от плетка, зеленото в гората – зашумя.
А папагалът скочи на стобора. Опита се да литне… Не можа!
Повторно се опита, но… напразно! Как би могъл да литне с две пера?!
Тих вятър ги помилва без притворство, а папагалът радостно запя…
И после се наведе и с упорство – отскубна и последните пера!
Литатру
© Copyright: Величка Николова -Литатру, 2018
Свидет. №118041608767
Вълнообразно
С всяко живо същество е така.
цитирайkvg55 написа:
С всяко живо същество е така.
---------------------------------------------
Благодаря за вниманието, Краси!
Хубав ден :) Литатру
Поетеса си!
Възхитителна .
цитирайВъзхитителна .
sande написа:
Поетеса си!
Възхитителна .
Възхитителна .
-----------------------------------------------
?! Литатру
Всеки сам определя как и кога, и доколко да бъде свободен - вярвам в това, но пак ми стана тъжно за нещастната объркана птица. Може би в този папагал е обобщен нашият човешки порив към свобода и летеж, убивани ден след ден, перце по перце в метежните ни души от житейските неволи и компромисите, които правим. Последен опит - и миг свобода! Радостен миг, заради който си е заслужавало всичко...
Но парадоксът на радостното осъзнаване може да има и друг смисъл - на някакъв стокхолмски синдром. :))))) Невъзможността за летене ни връща към онова единствено спокойно и сигурно място, което ни е познато и с което сме свикнали.
Наистина възхитително произведение! Поздравления, Литатру!
цитирайНо парадоксът на радостното осъзнаване може да има и друг смисъл - на някакъв стокхолмски синдром. :))))) Невъзможността за летене ни връща към онова единствено спокойно и сигурно място, което ни е познато и с което сме свикнали.
Наистина възхитително произведение! Поздравления, Литатру!
Много тъжно!
И прекрасно!
Написала си чудесна творба!
Поздравявам те! И ти желая успехи! Винаги!
цитирайИ прекрасно!
Написала си чудесна творба!
Поздравявам те! И ти желая успехи! Винаги!
donchevav написа:
Всеки сам определя как и кога, и доколко да бъде свободен - вярвам в това, но пак ми стана тъжно за нещастната объркана птица. Може би в този папагал е обобщен нашият човешки порив към свобода и летеж, убивани ден след ден, перце по перце в метежните ни души от житейските неволи и компромисите, които правим. Последен опит - и миг свобода! Радостен миг, заради който си е заслужавало всичко...
Но парадоксът на радостното осъзнаване може да има и друг смисъл - на някакъв стокхолмски синдром. :))))) Невъзможността за летене ни връща към онова единствено спокойно и сигурно място, което ни е познато и с което сме свикнали.
Наистина възхитително произведение! Поздравления, Литатру!
Но парадоксът на радостното осъзнаване може да има и друг смисъл - на някакъв стокхолмски синдром. :))))) Невъзможността за летене ни връща към онова единствено спокойно и сигурно място, което ни е познато и с което сме свикнали.
Наистина възхитително произведение! Поздравления, Литатру!
----------------------
Характеристиката, която си направила, Вени, отговаря на основната ми идея! Благодаря <3
Прекрасен ден от мен!
Литатру
gessos написа:
Много тъжно!
И прекрасно!
Написала си чудесна творба!
Поздравявам те! И ти желая успехи! Винаги!
И прекрасно!
Написала си чудесна творба!
Поздравявам те! И ти желая успехи! Винаги!
-----------------------------------------------
Благодаря за милите думи, Гес! Трогната съм от пожеланията ти!
Слънчев ден!
<3
Литатру
Смислена приказка, litatru.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
barin написа:
Смислена приказка, litatru.
Поздрави!
Поздрави!
-------------------------
С топлота!
abitofromance написа:
Наистина е много хубаво, интересно и поучително... поздравления, вдъхновяваш ме да напиша нещо по-добро от това което съм писал до сега. Радвам се, когато виждам талантливи хора, също се радвам че споделяте с нас това което пишете и ще погледна и други ваши постове... Поздрави от мен и само напред и нагоре
Търсене