Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
25.02.2018 00:41 -
ВЗАИМНИ ЧУВСТВА, но...
Автор: litatru
Категория: Поезия
Прочетен: 1178 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 26.02.2018 10:07
Прочетен: 1178 Коментари: 5 Гласове:
9
Последна промяна: 26.02.2018 10:07
Едно листо от стар чинар
намери пристан в моята блузка,
а вятърът – не знам защо –
целуна нежно моята бузка.
То бе магия. Ах, каква!
То бе необяснимо чудо.
Сърцето мигом от любов,
от щастие – заби по- лудо.
Едно листо и лек ветрец –
докоснаха ме като строфа…
А любовта е ту живот,
ту неизбежна катастрофа!
© Copyright: Величка Николова -Литатру
Свидетельство о публикации №118022500339
Вълнообразно
Нежно като докосване от вятър по бузката.
цитирайkvg55 написа:
Нежно като докосване от вятър по бузката.
================
:)
Браво- много е нежно и разчувстващо,ти си била в настроение когато се е случило и си имала чудесна причина да се развълнуваш,да запомниш и да опишеш тази случка!
цитирайshtaparov написа:
Браво- много е нежно и разчувстващо,ти си била в настроение когато се е случило и си имала чудесна причина да се развълнуваш,да запомниш и да опишеш тази случка!
===================================
Здравей, Щапаров! Благодаря! Стихотворението не е голямо, но наистина изразява моментните мои чувства от докосването ми с природата през нощта на едно лято. С дъщеря ми ходихме по работа до Пловдив и на връщане се загубихме по едни черни пътища. Бяхме много изплашени. Добре беше, че карах бавно, защото със светлината на фаровете си видях, как нещо изскочи пред колата и замря на средата на пътя. Спрях и изтичах... едно много малко таралежче се беше свило на топка. Нямаше как да го заобиколя с колата на този черен път и решихме да го преместим с едно одеялце. Спомням си, че толкова се вълнувахме и двете, че треперехме. В последния момент дъщеря ми реши да го приберем на вилата, където съм целогодишно и имаме голям двор с най- различни животинки - за таралежа. През зимата той живя в помещението на парното отделение. Изпадна в летаргичен сън, но като запролети идваше понякога нощем и чакаше на прага. Кучето ме събуждаше и аз го хранех с пилешко от супите ни. Стана много едър (едра) и силен и внимаваше да не ме хапе, когато поемаше мръвки от ръката ми. След време - изчезна. Явно дивото - питомно не става. До нас има езеро, дървета и огромни поляни. Още ми е мъчно за него, но го разбирам - дивото го е призовало...
Хубав ден! :)
Красиво.
цитирайТърсене