Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2018 00:41 - ВЗАИМНИ ЧУВСТВА, но...
Автор: litatru Категория: Поезия   
Прочетен: 1178 Коментари: 5 Гласове:
9

Последна промяна: 26.02.2018 10:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Едно листо от стар чинар
намери пристан в моята блузка,
а вятърът – не знам защо –
целуна нежно моята бузка.

То бе магия. Ах, каква!
То бе необяснимо чудо.
Сърцето мигом от любов,
от щастие – заби по- лудо.

Едно листо и лек ветрец –
докоснаха ме като строфа…
А любовта е ту живот,
ту неизбежна катастрофа!

© Copyright: Величка Николова -Литатру
Свидетельство о публикации №118022500339
image



Тагове:   нежност,   целувка,   литатру,   бузка,


Гласувай:
9


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - litatru,
25.02.2018 00:48
Нежно като докосване от вятър по бузката.
цитирай
2. litatru - 1. kvg55
25.02.2018 01:57
kvg55 написа:
Нежно като докосване от вятър по бузката.

================
:)
цитирай
3. shtaparov - Браво- много е нежно и разчувств...
25.02.2018 13:00
Браво- много е нежно и разчувстващо,ти си била в настроение когато се е случило и си имала чудесна причина да се развълнуваш,да запомниш и да опишеш тази случка!
цитирай
4. litatru - 3. shtaparov - Браво- много е нежно и разчувств...
25.02.2018 17:25
shtaparov написа:
Браво- много е нежно и разчувстващо,ти си била в настроение когато се е случило и си имала чудесна причина да се развълнуваш,да запомниш и да опишеш тази случка!

===================================
Здравей, Щапаров! Благодаря! Стихотворението не е голямо, но наистина изразява моментните мои чувства от докосването ми с природата през нощта на едно лято. С дъщеря ми ходихме по работа до Пловдив и на връщане се загубихме по едни черни пътища. Бяхме много изплашени. Добре беше, че карах бавно, защото със светлината на фаровете си видях, как нещо изскочи пред колата и замря на средата на пътя. Спрях и изтичах... едно много малко таралежче се беше свило на топка. Нямаше как да го заобиколя с колата на този черен път и решихме да го преместим с едно одеялце. Спомням си, че толкова се вълнувахме и двете, че треперехме. В последния момент дъщеря ми реши да го приберем на вилата, където съм целогодишно и имаме голям двор с най- различни животинки - за таралежа. През зимата той живя в помещението на парното отделение. Изпадна в летаргичен сън, но като запролети идваше понякога нощем и чакаше на прага. Кучето ме събуждаше и аз го хранех с пилешко от супите ни. Стана много едър (едра) и силен и внимаваше да не ме хапе, когато поемаше мръвки от ръката ми. След време - изчезна. Явно дивото - питомно не става. До нас има езеро, дървета и огромни поляни. Още ми е мъчно за него, но го разбирам - дивото го е призовало...
Хубав ден! :)
цитирай
5. rosiela - Поздавления!
27.02.2018 12:01
Красиво.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: litatru
Категория: Поезия
Прочетен: 400325
Постинги: 258
Коментари: 1205
Гласове: 7223
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031