Аз те чакам всяка вечер в здрача,
все на вълнолома, точно в пет.
Вместо теб видях как раче крачи –
все назад, а гледайки напред.

Топна се със плясък във морето,
гмурна се под синята вълна
и сред нежността ѝ от небето
цопна чайка, търсеща храна.

Аз останах пак сама в тъмата,
със надежда, нестопена в мен,
влюбен поглед вдигнах към луната,
тя ми мигна и посочи теб.

Спусна се по лъч на вълнолома –
да притопли нашата любов.
То не бе любов, а аксиома –
завъртя се цялото море.

На луната лъч не ѝ остана.
От вълнение се счупиха - почти,
притесни се, към небето хвана…
… Кама Сутра- та обаче – продължи…

Автор: В. Николова - Литатру

Море, Луна и красива любов...
Дай Боже всекиму! :)

................
благодарности!
:) Литатру