И тази нощ сънувах, че си с мен.
Седяхме си във близост до прибоя...
Китарата ти свиреше рефрен,
а аз копнеех да съм вечно твоя!

Китарата ти пееше в нощта,
а от гласът ѝ огън в мен гореше...
събуждаше на любовта мощта
и после като восък я топеше!

Със полъхът на влюбено море
ти всяка нощ при мене се завръщаш!
По-истински от звездното небе,
със песните си любовта ми връщаш!

Китарата ти - влюбена е в мен!
С мелодиите нежно ме обгръща!
А устните ми шепнат тоз рефрен:
- Върни се с утрото - да ме прегръщаш!

(Литатру – от стихосбирката ми „Вечна любов”) 

А защо е трябвало да се разделяте?

..........................................
Не мога да Ви отговоря. Попитайте лирическата ми героиня. Тя разказва съня си, а денем - може би си мечтае...
В края на краищата - всеки да го тълкува по своему.
Поздрави!
Литатру

Прекрасно,вълнуващо и затрогващо- колко ми е познато твоето приключение но колко съм далеч от него,въпреки всичко!...

.................
Благодаря от сърце! Радвам се, че е събудило спомени или въжделения.
<3
Поздрави - Литатру!