2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Вървях по булеварда, съвсем обезверена,
а Западният вятър ми дялкаше гърба.
До мен изникна сянка, в дрипи пременена.
Тя носеше в ръката закърпена торба.
Подпираше се тежко на старичка точилка,
а шапката ѝ черна бе с кръпки тук и там.
Обувките ѝ бяха пробити от горчилка,
Палтото - извехтяло. - Аз моето ще ѝ дам!
Сянката погледна с ирония палтата.
- Благодаря! Не трябва!... Привикнах с тоз` сюртук.
Отивам на далече – в чужбина – при децата,
да се порадвам малко на първия си внук.
Тъй каза и си тръгна. Потъна във мъглата.
До днес не ще забравя очите с пламък млад,
сърцето ѝ младежко, прегърбеното тяло –
без време извехтяло от бедност и от глад.
А Западният вятър подхвръкна със зората.
От слабост аз не мога да хвръкна като тях,
пък цял живот работя в полза на страната…
Защо мизерствам? Питам! Напразно ли живях?!
Аз питам, но ветрецът – все клати си брадата!
Не иска да ме чуе! Фучи с ехиден смях!...
Погледнах се критично… Май сянката съм аз!
Автор - Литатру
Част от картината ми "Воденицата" - Етъра
( масло, платно, шпакла, художник - Литатру)
Тагове: