Пролетта е красавица, всеки го знай. 
Не забравя при нас да пристига 
със венче на главата от бяло лале 
и с герданче от млада тлъстига.

 На седянка тя сбира моми и момци. 
Втъква ибис в момински косици, 
а момците – родени да бъдат ловци  –
ги открадват за своите петлици.

 Пролетта се разнежва като майка добра,
парфюмира момите със рози, 
а момците напръсква с афтършейф от липа. 
На южняка поднася мимози.

 Пролетта е красива, досущ като мен. 
Тя събужда цветя, таралежи…  
Аз танцувам на въглени живи цял ден,
да възбудя момчешки копнежи...
...
А когато седянката свърши в зори, 
млад ерген ме загледа гальовно…
 Вместо цвете – сърцето си той ми дари 
и по мъжки ме гушна любовно.

  Литатру 

( Снимката е от Фейсбук )