Улисани във делничните грижи
забравяме да кажем: - Добър ден! –
на близки и далечни, на роднини…
Денят се стапя като лед студен!

Така минават дните ни – самотно.
Самотни са и хората край нас.
Днес беше вчера, утре е сиротно,
а в други ден – самотно ще е пак!

И  ето, че във някой ден – безбожни,
премръзнали от студ във жарък зной,
ще стигнем края жизнен и виновни
ще заболим за вчерашен застой,

когато можехме да бъдем мили,
добри и ведри и без завист зла,
когато можехме дори без рими

да стоплим някоя сама душа! 

Литатру
**********
(Снимката е от Фейсбук)

Чудесно стихотворение! Времето минава и ние все отлагаме добрата дума, красивия жест - и в един ден вече е късно.
Много ми хареса! Е, поне твоето "можехме" е в минало несвършено време - има все още надежда нещата да се оправят, да започнем да се усмихваме. Дано!
Поздрави, скъпа Летатру!

************************************************************
Трогната съм от вниманието ти и от милото отношение!
Въздушни прегръдки и приятна вечер!
Поздрави!
Литатру

можем го, да бъдем хора наистина, но колко са готови на това в днешното време...колко са смелчаците, онези които ще се усмихнат на непознатия от среща, да му подадат ръка, когато е паднал... малко са, много малко са тези хора. Радвам се, че с този стих подсещаш позабравени като че ли неща, дребни, но с толкова голямо значение всъщност!!!

Да,, утре ще е късно за всичко. Сега трябва да си помагаме, да се обичаме и да бъдем хора. Много ми хареса. Поздрави!

************************************************************
Никога не е късно да бъдем добри.
Приятен ден!
Литатру

*************************************************************************
Ако започнем от днес, вместо от утре да бъдем хора, гарантирам, че ще бъдем по- щастливи и спокойни за утрешния ден.
Хубав ден, мила!
Литатру

за която плащаме скъпо, Ли...
Акцентирала си на това, което повечето хора сме...
Поздрав и прегръдка!>3

*****************************
Благодаря за изказаното мнение!
Топли прегръдки! <3
Ли...