Вечерта е тъжна, 
дрипава – мъглата. 
Луната се спотайва в смълчаното небе.
Под уличната лампа, размърдват се телцата
на дребни силуети – момиче и момче.

 Дечицата се свиват, 
сгушени в тъмата.
Сал лампата ги топли с пунктирани лъчи, 
които доразкъсват парцала на мъглата,
съчувствено се взират в детските очи!

 Бездушни минувачи,
бЕгом преминават. 
Никой не поглежда към малките деца, 
а само куче слабо, към тях се приближава, 
с езика си измива техните лица.

И после тръгва бавно –
куцукайки, полека. 
Обръща се тревожно, но пак върви напред… 
Какво е наумило? Дали постелка мека - 
си търси, а децата – седят на буци лед.

 Фъртуната бичува
и милост не познава. 
Децата се усмихват на зимата напук! 
Но… в сините очички, прокрадва се... забрава… 
И никой не разбира, че вече… не са тук!

Навън вилнее буря. 
Дере се тъмнината 
от огнени езици, гърмящи теглила. 
А кучето пристига със твърд комат в устата 
и нежно го поставя в детската ръка.

 Фъртуната жестока 
грубо го избутва. 
Телцето му се свлича до малките деца.

От там със сетни сили, ръчичките побутва… 
Очите му отронват премръзнала сълза!

 А зимата се тръшка! 
Снегът е на талази. 
Не спира да изплита дебела пелена. 
С ботушите си бели, навсякъде нагази 
с бездушие, подобно – човешките дела!!!

 Литатру


( Снимките са от Фейсбук. Долната снимка е от 21 век. )
***
 Основната ми идея е: да отъждествя децата - с народа; бездушните минувачи - с партиите; бурята - с времето - "разделно"; а кучето - с разума, който под пресата на КОРУПЦИЯТА, бюрокрацията, АЛЧНОСТТА на партиите, (периодично и безсрамно вдигащи си заплатите и привилегиите, защото все им се виждат малко) - на фона на мизерията, глада и всичко лошо, случващо се в страната ни - умира бавно вече в "бурята", НАЧЕЛО с най- уязвимите - децата и родителите ни, които на младини са дали всичко от себе си за Родината ни.

Много силно, Литатру - като болка и като протест! И мъка, мъка - човешка и кучешка! Напомни ми онова "Кому се усмихваш, малка златокоса робиньо? На мъката?", което тревожи вече век националната ни съвест с обвинението, че сме неспособни да защитим собствените си деца, че с апатията си все повече ги превръщаме в жертви!
Много пластично, много въздействащо! Поздравления! /Но защо ли вместо да ти пожелая нещо хубаво, ми се иска да се извинявам?.../. Тъжна България! Прегръдка!

[quote=donchevav] Много силно, Литатру - като болка и като протест! И мъка, мъка - човешка и кучешка! Напомни ми онова "Кому се усмихваш, малка златокоса робиньо? На мъката?", което тревожи вече век националната ни съвест с обвинението, че сме неспособни да защитим собствените си деца, че с апатията си все повече ги превръщаме в жертви!
Много пластично, много въздействащо! Поздравления! /Но защо ли вместо да ти пожелая нещо хубаво, ми се иска да се извинявам?.../. Тъжна България! Прегръдка!
*************************************************************
Благодаря ти за разбирането и за задълбочения и правилен, смислен разбор!
Самотните премръзнали дечица, са се усмихнали на "бялата смърт", която ги е спасила от страданията им.
Само уличното куче се е жертвало с обич за тях.
А хората...
Прегръдки!
Литатру

Много разтърсваща болка и много истина, както в самия живот на обездушеното човечество! И много въпроси, на които всички трябва да си отговорим, виждайки отраженията си в тази картинка...
Хубава, творческа вечер!

**********************************************************************
Хубава обрисовка!
Топла вечер!
Литатру

Сигурно Домовете за сираци и изоставени деца не са достатъчни или никой не се е погрижил да настани тези деца там.
Както и да е, бездушието е налице.
А животните наистина са по-добри от хората. Дори вълчици са отглеждали деца...
Вълнуваща и вечна тема!

затрогващо, пропито от скъпоценна доброта. Поздрав, Литатру!

Разтърсваща, поетично обрисувана действителност!...
Поздравления за прекрасната творба, Литатру!

[quote=tryn]Сигурно Домовете за сираци и изоставени деца не са достатъчни или никой не се е погрижил да настани тези деца там.
Както и да е, бездушието е налице.
А животните наистина са по-добри от хората. Дори вълчици са отглеждали деца...
Вълнуваща и вечна тема!
***************************************************************************
Идеята ми е да отъждествя децата с народа, бездушните минувачи с партиите..., бурята - с времето - "разделно", а кучето - с разума, който под пресата на мизерията, глада и всичко случващо се в страната ни - умира бавно вече в "бурята", заедно с децата (народа).
Благодаря за коментара!
Литатру
<3

***************************************************************************
Благодаря за коментара!
Поздрави <3
Литатру
<3

***************************************************************************
Благодаря за коментара!
Хубав ден, мила!
<3
Литатру
<3

Прегръщам те без думи...<3

**********************************************************
И аз те прегръщам!
Хубава вечер!
<3

А финалът е абсолютно адекватен и допълващ визията на трагичното време , в което живеем. Браво на теб !

За Стивън Хендри и Рони о'Съливан говоря ! След всичко, което си написала ...
Отврат !

Прекрасно! Тежък живот за всички. Поздрави!

8888*********************************
Хубав ден - Литатру!
:)

*************************************************************
Приятен ден!
Литатру

**********************************************************************************************
От това също се възмущавам, Борн, защото е несправедливо и прекалено!

ЗИМАТА И ГЛАДЪТ
(Литатру)

Добро утро, земя, с побеляла снага, със кожуси от бели къдели,
със калпак от козляк и със шал от мъгла, с ръкавици от зайчета бели.

Съска северен студ и в едно със снега
трупа тонове лед във реките.
На поляната все още диша следа
на сърничка, що дебне ловците.

Край огнището с пепел – зъби трака гладът. Гърбав старец във такт му приглася
и запалва -– да топли - от оградата прът, а на внучето хлебец принася.

А на вън си лудее този стар северняк. Ще пребъде и пак ще дивее.
Той не знае, че някъде беден чиляк - с малко внуче – не ще доживее!
Литатру
..................................................................................................................
Природата си върши работата, гладът – също! – Литатру
..................................................................................................................

"Ура!" – за СВЕТОВНИТЕ (и европейски): ред и справедливост, вследствие на което народите „благоденстват”! - Литатру

Това е един невероятен спектакъл, който ме потресе! Образите и декорът са вещо изваяни. Ако има за нещо да съжалявам, то е че прочетох творбата в късна вечер и ще ми е трудно да заспя.
П и е р