Помниш ли, братко,
красивите Дунавски вечери
пълни със смях и умора от дневни игри,

Папагалът е птица сърцата
и най-много обича децата.
Умен, смешен и супер забавен -

 Моят път е по- тънък
и от нишка на прежда,
моят път е изпълнен

 Грях ли е, че те срещнах случайно?
Сякаш слънцето слезе при мен?
Грях ли е, че се влюбих безкрайно,

Моята муза ме чака в нощта,
да рисувам звезди и луна,
да рисувам и топлата пролет,

Улисани във делничните грижи
забравяме да кажем: - Добър ден! –
на близки и далечни, на роднини…

"На гости у Дявола" 
"... В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,

 
За да не стават грешки - поставям чуждите изрази в кавички, кавото е ЗЛАТНОТО И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРАВИЛО в поезията и литературата като цяло!!!